Рак в млада възраст – новата пандемия?
Д-р Елица Бечева-Крайчир приключва медицина в МУ София през 2005 година. Придобива компетентност здравна генетика през 2009 година под управлението на акад. доктор Драга Тончева, с помощта на чиито старания осъществя и едногодишна специализация по молекулярна генетика в Токийския медицински университет, Япония. Там се образова в осъществяването на необятен диапазон от молекулярно-генетични способи за разбор и създава докторската си дисертация върху генетичната същина на болестта шизофрения в българската популация, като е направлявана от едни от най-знаменитите имена в региона на генетиката и цялостните геномни асоциативни изследвания, като номинирания за Нобелова премия професор Юсуке Накамура. След отбрана на докторската си дисертация доктор Бечева отпътува за Германия, където специализира човешка генетика, включително и клинична специализация в педиатрия, детска хирургия и клиника по вътрешни заболявания. Там е част от екипа на Немския консорциум за семеен рак на гърдата и яйчника. От началото на 2020 година доктор Бечева е член на екипа на,Сърце и Мозък‘ Плевен и началник на лабораторията по здравна генетика.
По време на следването си бъдещите лекари научават някои съществени правила за рака, с който неизбежно всеки от тях, без значение от специалността си, ще се сблъска в професионален, а за жалост – постоянно и в персонален проект. Първото нещо, което медиците схващат, е, че това не е едно заболяване, а е една от най-големите групи заболявания при актуалния човек. Общото сред тези заболявания, наричани още злокачествени новообразувания или неоплазми, е необикновен и неконтролируем напредък на разнообразни кафези в тялото, които имат капацитета да инвазират (да обхванат и превземат) структурите към себе си и да се популяризират в по-далечни елементи на организма.
В последните десетилетия научихме, че ракът има генетична основа – обвързван е с разнообразни неточности в генетичната информация на клетката. Лекарите знаят, че нормално това се случва с остаряването на организма на индивида, под въздействие на нездравословни външни фактори, в течение на доста време, когато защитните ни механизми се „ уморят “.
Тогава непринудено в някоя клетка пораждат поредност от соматични ДНК разновидности и тя се трансформира в ракова клетка. Поради това, лекарят чака да диагностицира рак в по-напреднала възраст на пациента – след шестата или седмата декада. Учебниците по медицина учат, че рак може да се откри и при по-млади хора, само че доста рядко (в до 5-10% от случаите) и тогава експертът би трябвало да се усъмни за наследствено влечение към рак, дължащо се на герминативни (унаследени) разновидности. Тези съществени правила на развиване на рак са в основата на всеобщите скринингови и профилактични ограничения, които оферират здравните системи по света, като общото сред тях е начало в избрана, само че по-напреднала възраст (например след 50-годишна възраст (изключение се прави за наследствените форми).
След дълги години сполучливо използване на правилото за късно начало на скрининга, здравната общественост беше разтърсена от скорошни научни разкрития, оповестени в влиятелното издание Nature reviews. Според създателите, заболеваемостта от рак в млада възраст (преди 50 години) нараства с такива темпове в последните няколко десетилетия, че можем да приказваме за начало на пандемия, обхващаща с друга скорост страните с друг стопански статут. Макар тази наклонност да важи единствено за някои форми на рак, при множеството от тях наред с по-ранната възраст на изява, се открива и по-агресивен ход, с бързо развиване към по-напреднали форми на заболяването и с по-лоша прогноза.
Тези данни са притеснителни в няколко аспекта. Преди всичко, рак в млада възраст не се чака и не се търси от медицинските експерти даже при изява на признаци, които у по-възрастен пациент незабавно ще насочат към търсене на онкологично заболяване. Така при един младеж ракът освен е по-агресивен, само че ще бъде диагностициран и по-късно. Освен това, нито една здравна система не насочва всеобщите скринингови и превантивни ограничения против рака към младата възрастова група. Това значи, че е належащо незабавно преосмисляне на тактиките за скрининг. Най-значителни промени в посока на подмладяване се следят при рака на дебелото черво, щитовидната жлеза, простатата, бъбреците, гърдата, ендометриума и други.
Също по този начин, към момента не е напълно ясно какви са аргументите за тази тревожна наклонност. От една страна безспорно значение имат извънредно напредналите благоприятни условия за сензитивна и прецизна ранна диагностика и скрининг. Предполага се обаче, че съществена роля има смяната на комплекс от външни фактори, някои от тях още в ранна детска и даже бебешка възраст. Това са добре познатите от дълго време рискови фактори за рак, само че с изцяло нови измерения. Така да вземем за пример физични и химични рискови фактори – алкохол, пушене, несъразмерна приложимост на антибиотици, доста са нараснали своята тежест и разпространение; нездравословният метод на живот – с все по-голямата ни заседналост, незадоволително време на първокласен сън, животът, изпълнен с всекидневен стрес; методът на хранене (диета) – с несъразмерна приложимост на алено месо, оцветители, ароматизатори, стабилизатори, овкусители и банкет на прекомерно висок брой калории по отношение на изразходвана сила, което води до наднормено тегло и затлъстяване – все по-масови и несъмнено канцерогенни рискови фактори; хормонални аргументи, изключително при дамите – честа приложимост на контрацептиви, понижена фертилност на дамите – раждат по-малко деца, на по-късна възраст, кърмят по-кратко време или не кърмят въобще; инфекциозни и възпалителни аргументи като всеобщо разпространяване на асоциирани с рак микроорганизми (H. pylori, HPV) и тяхното по-лесно разпространяване по света; имунологични – всяко намаляване на клетъчния имунитет, да вземем за пример при пренасочване на фокуса му към автоимунни положения, стрес или инфекциозни положения, свързани с нарушен баланс на личната микрофлора и микробиома (включително заради несъразмерен банкет на антибиотици), попречва разпознаването и ефикасното „ ликвидиране “ на зародили туморни клетки; лъчения – все по-често използване на лъчения за лечения, само че и с козметична цел, прекалено излагане на слънце (ултравиолетова светлина). Как ще се оправи организма с всички тези промени зависи значително и до генетичния ни терен (фон).
Все още са относително малко медиците по света, които осъзнават тревогата на тези обстоятелства, а за държавни политики и промени евентуално към момента на никое място не се работи съществено.
В България въпреки всичко има места, на които, макар неналичието на на практика приложена национална тактика за битка с рака, пациентът може да получи в действителност забележителен размер от ранни скринингови проучвания, следене, консистентност на профилактичните тактики – където ракът в млада възраст не е изключение, а за него се мисли. Тази тактика е залегнала в основаването на мултидисциплинарните екипи на лечебни заведения,Сърце и Мозък’, където с изключение на тези ограничения експертите организират подробни и съответни съвещания.
